Акупунктура и церебрална парализа: когато любовта не стига, а трябва и наука

Наскоро във фейсбук попаднах на въпрос, който със сигурност са си задавали много родители:„Подходяща ли е акупунктурата за деца с церебрална парализа, спастична форма?“

Отговорът дойде от Георги Иванов – специалист с дълбоки познания по неврофизиология. И беше от онези отговори, които не галят ухото, но дават яснота.

„Не“, казва той, „защото при дете с церебрална парализа механизмите, които акупунктурата може да засегне, са съвсем различни от тези при болка. При болката активираме съществуващи инхибиторни пътища в мозъка – системи, които потискат сигналите чрез ендогенни опиоиди. Но при церебралната парализа проблемът не е в това.“

Истината е, че при церебрална парализа повредата не е функционална, а структурна – в самата „програма“, която управлява мускулния тонус. Невроните, които би трябвало да „командват“ движението, са или увредени, или недоразвити.

„Иглите не могат да възстановят тези връзки,“ казва Иванов.

Да, механичното дразнене от иглите може да даде временен сензорен ефект – нещо като кратка пауза в спастичността, която трае минути. Но това не създава нови невронни връзки, не изгражда пластичност.

„Истинският ефект идва само от невромоторна рехабилитация, функционална електростимулация и в някои случаи – ботулинов токсин. Акупунктурата може да се използва като допълнителна сензорна стимулация, но не и като терапия, която отпуска мускулите. Няма анатомична основа за това.“

С други думи – не е опасно, но е безсмислено. Плацебо ефектът, ако изобщо има такъв, действа по-скоро върху нас, родителите – върху надеждата ни, върху онази постоянна нужда „да правим нещо“. Но не и върху невронната архитектура на детето.

А реалната промяна идва бавно, упорито и всеки ден –от повтарящите се движения, от проприоцептивния фийдбек, от събудените пътеки в мозъка, които се учат наново да вървят.

Там е чудото. Не в иглите. А в усилието – нашето и тяхното. ❤️

Източник: https://www.facebook.com/share/p/1A6qDqBedw/