На български език

Моят първи рожден ден By Ivelina Simeonova 2 мин. време за четене Днес празнувам рождения си ден. Знаете ли кой друг отбелязва тази дата? 18 милиона хора по света, защото 6-ти октомври е СВЕТОВЕН ДЕН НА ЦЕРЕБРАЛНАТА ПАРАЛИЗА. Когато един ден попитах Господ: „Боже, кажи ми каква е мисията на живота ми? Не искам да губя повече нито ден без да правя това, за което съм родена!“, тогава попаднах на статия за едно момченце от България с церебрална парализа в един добре подреден и ц

Наскоро във фейсбук попаднах на въпрос, който със сигурност са си задавали много родители: „Подходяща ли е акупунктурата за деца с церебрална парализа, спастична форма?“ Отговорът дойде от Георги Иванов – специалист с дълбоки познания по неврофизиология. И беше от онези отговори, които не галят ухото, но дават яснота. „Не“, казва той, „защото при дете с церебрална парализа механизмите, които акупунктурата може да засегне, са съвсем различни от тези при болка. При болката акти

В света на родителите на деца с увреждания чудесата често се продават в малки стъклени шишенца. Магически терапии, мигновени подобрения, революционни подходи – всичко обещава „нов живот“, стига да платиш достатъчно. И малко вода от Тибет. Днес ще говорим за стволови клетка и церебралната парализа. И за най-важното — какво науката действително знае, а не какво рекламите ни обещават. Да си припомнм какво всъщност е церебралната парализа. Това е като да караш кола със залепени г

Проприоцепцията е онова тайно вътрешно чувство, което ни казва къде се намира тялото ни, без да се налага да го гледаме. Онази магия, благодарение на която знаем къде е кракът ни, докато вървим в тъмното, или как да протегнем ръка за чашата, без да я блъснем. Това усещане идва от едни миниатюрни супергерои вътре в нас – механорецептори в мускулите, сухожилията и кожата. Мускулните вретена, органите на Голджи и други дребни „датчици“ непрекъснато изпращат съобщения към мозъка:

От научното към личното. Когато говорим за рехабилитация, винаги си представям научни термини, таблици, графики и протоколи. Но в един момент, всичко това престава да бъде просто „данни“ – защото зад всяка статистика стои дете. Моето дете, синът на близка приятелка и другите деца от центъра за социална интеграция Заболяването на дъщеря ми ме постави в особена позиция – на границата между родител и изследовател . От една страна да гледам как се бори с всяко движение, как „пет